Изследване на келтските езици: От ирландски език до манкски гаелски

Сгушени в мъгливите хълмове на Ирландия и суровите брегове на остров Ман, келтските езици извикват древни митове, епични саги и устойчиви култури, издържали векове на промени. Всъщност някога те са били широко разпространени в голяма част от Западна и Централна Европа. Днес всеки келтски език оцелява главно в северозападния край на континента, включително Британските острови и Бретан във Франция. Келтските езици се делят на:

• Островни келтски езици, които включват живите езици,
• и Континентални келтски езици, които са напълно изчезнали.

Островният клон е разделен допълнително на две основни групи — гойделски клон (известен още като гаелски клон) и бритски клон. Тези езици носят уникални звуци, истории и литературни традиции, които са оцелели след много културни и политически промени чрез непрекъснати усилия за възраждане и съхранение. Континенталните келтски езици са напълно изчезнали. Този клон включва следните езици:

• Лепонтик,
• Галски,
• Галатски,
• Норик,
• Келтиберски,
• и Галесийски.

Тези езици някога са били говорени на значителна площ от континентална Европа, разпростирайки се дори до Азия (по-конкретно до Анатолия в Турция). Също така, въпреки че бретонският език (който попада в бритското подразделение) се говори в Бретан, Франция, той не се счита за континентален келтски език. Така че, ако искате да знаете отговора на въпроси като „какво е ирландският език“, „на какъв език говорят ирландците“, „ирландският език същият ли е като гаелския“, останете с нас до края! Ще се справим с горепосочените теми и много повече!

Какво точно представляват келтските езици

Ако никога не сте чували за повечето келтски езици или пишете в Google „каква е разликата между ирландски и гаелски“, ние сме тук, за да обясним.

Келтските езици имат своя произход в бронзовата епоха (прибл. 3300–1200 г. пр.н.е.) и започват с протокелтския език, говорен широко в Централна и Западна Европа. Този език на предците е еволюирал от по-широкото протоиндоевропейско езиково семейство около 1300 г. пр.н.е.

С течение на времето протокелтският се разпространил из Европа, но постепенно бил заменен от разширяващите се романски, славянски и германски езици.

Но как можем да научим повече за един изчезнал език?

Отговорът е: Обикновено от архаичните записи.

Най-ранните надписи на келтски език се появяват през VII век пр.н.е. Смята се, че лепонтийски надпис, намерен в Италия, е най-ранният известен пример за келтска писменост. Но когато става въпрос за Британските острови, най-ранните писмени доказателства са намерени в Ирландия и се наричат огам (древна британска и ирландска азбука). Тя се появява върху камъни от IV век пр.н.е.

Сега нека се потопим по-дълбоко в гойделския и бритския клон на келтските езици, за да научим за тях.

Островни келтски езици

Гойделски (гаелски) езици

Езиците от гойделския клон произлизат от староирландския (говорен от VI до X век), който сам по себе си е еволюирал от примитивния ирландски език. Последният е записан в надписи, датиращи от около IV век сл. Хр.

Гойделските езици се характеризират с мутация на началната съгласна, при която първата съгласна на думата се променя в зависимост от граматическия контекст.

Друга характеристика е словоредът глагол-подлог-допълнение (VSO), който се различава от по-често срещания ред подлог-глагол-допълнение в много европейски езици.

Гойделските езици използват и флективни предлози, комбинирайки предлози и местоимения в единични думи (напр. ирландското agam, буквално „при мен“).

Ирландски гаелски език

Ирландският е известен също като ирландски гаелски или просто Gaeilge. Подобно на други гойделски езици, той е еволюирал от староирландския до VI-X век. По-долу са следващите форми на ирландския език:

• Средноирландски (900-1200), който се е говорил в Ирландия, по-голямата част от Шотландия и остров Ман. Той претърпява диалектни промени и включва скандинавски заемки като pingin (пени).
• Ранен модерен ирландски (1200-1600), който включва класическия гаелски — стандартизирана литературна форма, споделяна с Шотландия, наред с нормандски влияния. Класическият гаелски въвежда термини като cúirt (съд).

Упадъкът на ирландския гаелски език

Има няколко фактора, допринесли за упадъка на ирландския език. Самият процес се ускорява след английската колонизация през XVII век чрез забрани и политики на англицизация. Имало е и Голям глад (1845–1852)(на ирландски: an Gorta Mór), който довежда до масова смърт и емиграция, засягайки селското ирландскоговорящо население, в допълнение към прекъсването на веригата на предаване към бъдещите поколения.

Друг фактор, довел до упадъка на ирландския език, е социалната стигма, означаваща, че на ирландския гаелски се е гледало като на езика на бедните и необразованите.

Гаелското възраждане от края на XIX век популяризира езика в училищата и медиите, превръщайки го в първия официален език на Ирландия днес. Има ~70 000 говорещи го в районите Галтахт.

Шотландски гаелски език

Шотландският гаелски, или Gàidhlig, пристига в Шотландия около V век сл. Хр. чрез ирландски заселници. Той еволюира от примитивния и стария ирландски език в отделна форма до XIII век, като собствена литература се появява през XVI век.

Една от ключовите характеристики на този език е преаспирацията. Това е лек звук „h“, който се вмъква преди определени съгласни (като t, c, p) и след ударена гласна.

Този звук придава полъх на въздух, което е една от характерните черти на шотландския гаелски език.

Днес преброяването в Шотландия отчита, че ~57 000 носители твърдят, че говорят този гаелски език свободно.

Манкски гаелски език

Манкският гаелски, или Gaelg, се развива на остров Ман и произлиза от средноирландския около X век.

Той е изправен пред терминален упадък до средата на XX век — последният носител, владеещ езика свободно от рождение, Нед Мадрел, умира през 1974 г. Новите носители на езика по рождение се появяват от Bunscoill Ghaelgagh — единственото начално училище в света, където децата се обучават единствено на манкски гаелски.

Бритски езици

Бритските езици са се развили от общия бритски език, говорен в цяла Великобритания по време на желязната епоха и римския период.

След изтеглянето на римляните, англосаксонските експанзии от V век ги изтласкват на изток, докато емигриращите бритни пренасят езика в Бретан; до 600 г. сл. Хр. диалектите се разграничават в уелски, корнуолски, бретонски, кумбрийски (изчезнал) и вероятно пиктски, характеризиращи се със словоред VSO, мутации и латински заемки.

Уелски

Уелският (Cymraeg) произлиза от западния бритски, който е еволюирал от прародителския общ бритски език. Той се развива в староуелски през 800 г. сл. Хр., превръщайки се в жизнен говорим и литературен език със средновековни ръкописи като „Мабиногион“.

Въпреки английското политическо господство, уелският запазва силата си чрез използване в общността, църквата и по-късно чрез формалното образование.

Той включва мутации на началните съгласни, словоред глагол-подлог-допълнение и богати гласни системи. Модерният уелски наброява над 800 000 носители, подкрепени от правителствени политики, училища с преподаване на уелски език и медии като S4C TV.

Бретонски

Бретонският (Brezhoneg) еволюира, след като бритни мигрират от Великобритания в Арморика (днешен Бретан, Франция) между V и VII век, пренасяйки корените на общия бритски.

Въпреки френското господство и регионалната диалектна фрагментация, бретонският запазва келтска фонология, която е различна от тази на гойделските езици.

Бретонският запазва началните мутации (система от промени в началната съгласна на думата, задействана от думата преди нея) и сложна вербална морфология.

Неговата глаголна морфология включва сложно взаимодействие между синтетични и аналитични форми, като редът на думите определя коя структура се използва.

Езикът показва значителни диалектни вариации в своите глаголни форми и конструкции, особено при безличните глаголи и спомагателни глаголи като ez eus и (a) zo.

Вербалната синтаксис на бретонския може да следва или VSO, или V2 (глагол на втора позиция) словоред в зависимост от вида на изречението и контекста. В допълнение към това, системата от мутации също играе роля в оформянето на глаголните форми.

Изправен пред упадък през последните векове, днес бретонският е обект на усилия за възраждане с двуезично образование и културна промоция, макар броят на носителите да е приблизително 107 000 (към 2024 г.) и те да са съсредоточени главно в западен Бретан.

Корнуолски

Корнуолският (Kernewek) исторически се е говорил в Корнуол, в югозападна Британия. Той обаче запада рязко до XVIII век с разпространението на английския език. Той споделя основни бритски характеристики, като мутации и глаголни модели.

Възраждането започва в началото на XX век, ревитализирайки корнуолския чрез образователни програми, писмена литература и медии. Сега той все още се говори в Корнуол, както е било преди стотици години.

Благодарение на това корнуолският сега има няколкостотин носители, владеещи езика свободно, и учащи, и е признат от ЮНЕСКО за възроден език с непрекъснат растеж.

Континентални келтски езици

Континенталните келтски езици някога са се говорили широко в голяма част от Западна и Централна Европа, от Иберийския полуостров на запад до района около Анкара в днешна Турция.

Тези езици, които сега са напълно изчезнали, включват галски, лепонтик, галатски и други, които са процъфтявали преди и по време на Римската империя.

Галският, например, се е говорил в днешна Франция, Швейцария, Белгия, Западна Германия и Северна Италия. Той е оставил след себе си надписи и имена на места, които разкриват неговото широко разпространено влияние.

Историческият обхват на континенталните келтски езици отразява експанзивните модели на миграция и заселване на келтските племена по целия континент през първото хилядолетие пр.н.е.

Разширяването на Римската империя и, като последица, разпространението на латинския език, както и изместването от германските племена, довели до постепенния упадък и евентуалното изчезване на тези езици до ранното Средновековие (съществува теория, че галският е присъствал до VI век).

Въпреки изчезването си, континенталните келтски езици са допринесли значително за европейското езиково наследство, повлиявайки регионалните имена, културните практики и ранната европейска история.

Лепонтик

Лепонтик е древен алпийски келтски език, говорен между 550 и 100 г. пр.н.е. в части от Северна Италия и днешна Швейцария около Лугано, езерото Комо и езерото Маджоре.

Той е засвидетелстван в около 140 надписа, написани на азбуката Лугано, произлизаща от архаична етруска писменост. Въпреки че някои учени го смятат за ранен диалект на галския, други го класифицират като отделен континентален келтски език.

Надписите на лепонтик включват лични имена, посветителни текстове и фрази, идентифициращи бащата или произхода на дадено лице. Те са сред най-ранните записи на келтски език, като неговото изчезване се предполага от липсата на по-късни надписи на лепонтик.

Галски

Галският се е говорил в голяма област, включваща съвременна Франция, Белгия, Швейцария, Северна Италия и части от Германия на западния бряг на Рейн, преди и по време на римско време.

Той е известен например от календара от Колини, който е направен през II век и е написан с латинската азбука.

За съжаление, галският постепенно изчезнал след римското завоевание и бил заменен от народния латински като език на администрацията, търговията и престижа. Въпреки това, той е оставил следи в съвременния френски речник, особено когато става въпрос за термини, свързани със земеделието (като chêne (дъб) или mouton (овца)).

Галският е включвал диалекти като трансалпийски галски (във Франция) и цизалпийски галски (в Северна Италия) и вероятно е оцелял до VI век сл. Хр. в някои региони.

Галатски

Галатският е бил келтски език, говорен от галатите, които мигрирали в централна Анатолия (днешна Турция) през III век пр.н.е.

Той споделя близки езикови връзки с галския и се счита за член на континенталната келтска група. Знанията за галатския език идват предимно от гръцки и латински автори, които са записали имена, думи и племенни истории на тези келтски народи. Например, благодарение на тези писмени източници знаем името Goutoumaros (или Гутумарос), отнасящо се до бащата на Белон, келтски/галатски аристократ от племето трокми в древна Турция.

Езикът постепенно изчезнал под римско и по-късно византийско господство, като вероятно е оцелял до ранното Средновековие – вярва се, че е изчезнал около VI век.

Норик

Норикският келтски се е говорил в римската провинция Норик, грубо съответстваща на съвременна Австрия и части от Словения. Говорил се е през желязната епоха (1200 г. пр.н.е. – 550 г. пр.н.е.). За съжаление, езикът е слабо засвидетелстван, с много малко налични надписи.

Неговите езикови характеристики и хронология остават недостатъчно документирани, но самият този език допринася за доказателствата за келтското присъствие в Централна Европа преди римската експанзия (VI до III век пр.н.е.).

Келтиберски

Келтиберският се е говорил на Иберийския полуостров, в днешна Испания и Португалия. Той съчетава келтски характеристики с влияния от съседните иберийски езици.

Известен е от надписи, написани на уникална келтиберска писменост (адаптирана от иберийската писменост) и латинската азбука.

Келтиберският също е сред най-добре засвидетелстваните континентални келтски езици. Езикът предхожда римското управление и запада след романизацията на Испания, оставяйки следи в регионалните имена на места и част от речника.

Галесийски

Галесийският се е говорил в северозападната част на Иберийския полуостров, в райони, съответстващи на съвременна Галисия, Астурия и Северна Португалия.

Езикът е засвидетелстван най-вече чрез кратки надписи на латиница (имена, богове, посвещения като Reue, Bandi и Apinus), имена в класически текстове, както и топоними (имена на места/реки) като река Миньо.

Усилия за съживяване на островните келтски езици

Всички шест оцелели островни келтски езика — ирландски Gaeilge, шотландски гаелски Gàidhlig, манкски Gaelg, уелски Cymraeg, бретонски Brezhoneg и корнуолски Kernewek — се възползват от активни програми за съживяване на фона на намаляващия брой носители на езика по рождение.

Уелски

Уелс преследва амбициозни цели в рамките на стратегията „Cymraeg 2050“, за да достигне един милион говорещи езика до 2050 г.

За постигането на тази цел правителството на Уелс полага големи усилия в образованието (училища с преподаване на уелски, нови квалификации, обучение на учители), създава повече възможности за използване на езика (на работното място, в обществените услуги) и подкрепя общностите, където уелският е силно застъпен.

Ирландски гаелски език

Ирландия подкрепя регионите Галтахт с официален статут на езика, имерсионни училища (Gaelscoileanna — училища с преподаване на ирландски извън ирландскоговорящите региони или Галтахт) и медии като телевизия TG4; последните политики разширяват грижите за деца в ранна възраст на ирландски език и го интегрират в обществените услуги чрез 20-годишната стратегия за ирландския език.

Шотландски гаелски език

Шотландия финансира двуезично образование чрез Gaelic Medium Education, надзор от Bòrd na Gàidhlig (държавен орган на шотландското правителство, който трябва да популяризира шотландския гаелски и шотландската култура) и излъчване на BBC Alba.

Манкски

Възраждането продължава чрез Bunscoill Ghaelgagh (имерсионното училище на остров Ман в Сейнт Джонс), Mooinjer Veggey (благотворителна организация, популяризираща манкския гаелски език сред децата) и Стратегията за манкския език 2023-2027 г., насърчаваща медийната и общностната употреба.

Също така ЮНЕСКО признава езика за съживен.

Бретонски

Бретонските имерсионни училища Diwan, културните фестивали и цифровото присъствие (например бретонската Уикипедия) се противопоставят на френското господство. Ofis ar Brezhoneg, публична институция, създадена за насърчаване и развитие на преподаването и използването на бретонския език в ежедневието, популяризира бретонския чрез различни инициативи, като хартата Ya d’ar brezhoneg, събиране на данни и терминологични услуги.

Корнуолски

Възраждането на Kernewek включва образование, културни проекти и официално признаване, включващи училищни програми като Go Cornish, двуезични табели, модерни медии (музика, филми, цифрово съдържание) и партньорства с университети за създаване на имерсионни преживявания.

В момента ЮНЕСКО признава корнуолския език за „критично застрашен“. Той обаче наскоро беше прекласифициран от „изчезнал“, което е огромен крайъгълен камък.

Келтските езици: Заключения

Келтските езици, от изчезналите континентални езици като галски и лепонтик, които някога са обхващали Европа, до устойчивите островни оцелели — ирландски Gaeilge, шотландски гаелски Gàidhlig, манкски Gaelg, уелски Cymraeg, бретонски Brezhoneg и корнуолски Kernewek — въплъщават дълбоко културно наследство, оформено от миграции, завоевания и възраждания.

Въпреки историческия упадък под натиска на римляни, англичани и французи, настоящите усилия чрез имерсионни училища, медии като TG4 и S4C, национални стратегии като „Cymraeg 2050“ и общностни инициативи поддържат около 1-2 милиона носители днес.

Тези езици продължават да процъфтяват чрез цифрови инструменти, фестивали и политическа подкрепа, канейки учащите от целия свят да се свържат с древните митове и модерната идентичност. Ирландски и шотландски галски вече са налични на устройства като автоматичен преводач Vasco. Кой знае, възможно е скоро да видим още келтски езици в портфолиото на този AI преводач. Той поддържа функции като гласов преводач, камера преводач и преводач на текст, правещи го идеален за опознаване на нови езици.